БУК
Букът символизира благополучие, божественост и безсмъртие.
Това е дърво, посветено на богинята Кибела в Близкия Изток и на Рея, майката на Зевс в Древна Елада. Но букът е атрибут и на Хадес – покровителя на подземното царство и поради тази причина се приема и като дърво на мъртвите. В Тускулум също имало свещена букова гора, която била посветена на богинята на Луната и лова, Диана.
Келтите смятали, че букът е дърво, отличаващо се с голяма хубост и във връзка с това виждане
той е символ и на красота. По склоновете на
Пиренеите във Франция имало многобройни олтари,
посветени на келтския бог Фагус, чийто атрибут е бука.
През желязната епоха, германите гадаели за бъдещето с помощта на руни, изработени от бук.
Като алтернатива на пергаментовите свитъци, хората започнали да зашиват една за друга малки таблички от буково дърво, върху които пишели и така се появила нова форма на излагане на знанието – книгата. Това обяснява защо в някои езици думата съответстваща на ”книга” има корен, който означава ”бук”. Така например в англо-саксонския имаме bok (бук) и bec (книга); в съвременния немски език: buche (бук) и buche (книга); в шведския: bok (бук) и bok (книга). Като дърво, което е ”отворило” вратите на хората към знанието, може да се каже, че бука се слива с Дървото на познанието.
Дръжката на чука на масоните се изработва от бук.
Днес това дърво е емблема на Дания.
Буковата дървесина е твърда
и поради тази причина е подходяща за много ситни детайли. Цветът и е светъл и розовеещ с еднородна текстура. Структурата му е твърда и дълготрайна, и лесно се обработва. При топлинна обработка букът изменя цвета си и получава червеникави оттенъци.